Отбор 1

Какаши каза
-Не..Защо ?

Шика акза:Аз идвам след малко!-отиде до едно дърво,облеган се на него( с гръб към другите) искара една дебела цигара(от трева) и започна да пуши

- Та Какаши сенсей , обяснете ни пак.

Какаши и каза
-Като си включа шарингана и ме заболява главата смисъл почвам да имам гняв в себе си..понякога ми се случва и когато шарингана не е включен..и съвсем се обърквам..Каза Какаши ..

-Бих,искал с някой по-голям ранк да обсъдя нещо за Акатски

Какаши каза
-Говори с мен..

Клонинга на Сабрина дойде и двете с момичето се сбиха за бутилката , накрая Сабрина унищожи клонинга и пак седна на тревата , като отвори бутилката и започна да пие.

Шика си доизпуши цигарата,отиде и седна отново до Какаши

Какаши се облегна назад и се загледа в небето..

Момичето се излегна на тревата и се замисли.

А Шика гледаше Сабрина,а виждаше Какаши

Какаши както си лежеше и изведнъж се фана за главата като го болеше..

Сабрина забеляза как я гледа Шика и се ухили , като направи един клонинг и отново изчезна.Момичето притеснено отиде при Какаши и го попита какво има.

Шика се стресна,и каза:Какаши снесей,какво ви има?

Какаши изведнъж хвана мечът на Забуза посна райкири по него и доизече и останалите дървета с гняв,след което падна на колене и задъхано погледна надоло..

Шика погледна Какаши и видя Сабрина като акза:А...,Сабрина?!

- Аха. - Сабрина се затича към Какаши. - Сенсей , трябва ви почивка и най-вероятно лечение.

Какаши каза
-Незнам..незнам от какво се получава този гняв..

- Сигурно е заради шарингана? - предположи момичето

Шика погледна Какши(нали гледа Сабрина) и акза:Няма значение,просто ви тряаа лечение

Клонинга на момичето най-после се появи и Сабринка си взе тревата ,изпуши я и унищожи клонинга. - А Сакура? - ти пък какво правиш тук. - попита момичето и погледна Шикамару. :lol: :lol: :lol:

Какаши направи няколко сиила и изчезна..

- Къде отиде Темари? - попита учудено Сабрина , като се загледа след Какаши.

Шика погледна към Сабрина,Но водя Какаши и акза:Какаши,това май влеае и ан зрението ве!

- Ми да. - ухили се тя. - Между другото защо седим тук?